The perils of night driving

За вредите от нощното каране

Тук пият и карат и затова е опасно да се шофира нощем. Не че през деня няма пияни, но са по-малко.

Мексико, биорезервата Сиан Ка’ан. Паркирали сме под кокосови палми в тънка ивица джунгла, обградена от двете страни с вода. На изток се разлива Карибско море във всякакви нюанси на синьо, от запад ни загражда лагуна със сладка вода с лайнян цвят. Кели и аз смесваме Хавана Клуб – отлежал – с лайм и кола. Лиз и Люси бъбрят под бриза на шепнещите палми. Българо-Канадска-Американска идилия в сърцето на Карибите…

В далечината се появяват и изчезват фаровете на кола. Вятъра започва да носи пачанга на талази. “Смелчак?..”, повдига вежда Кели. Докато се чудим, светлините се изравняват с нас и… трясък, последван от няколко по-слаби удара. И пак тишина.

Фаровете на раздрънкан пикъп гледат кривогледо джунглата. Самият пикъп е спрян челно в една палма, а няколко кокосови ореха са направили кратери на капака. Имайки предвид общия вид на возилото, няма да намалят особено пазарната му стойност.

Шофъорската врата се отваря предпазливо и след няколко секунди закъснение се плъзва грациозно по корем Фелипо. Флорес катапултира от другата врата и кълнейки бясно, намира мастит клон и започва да налага мъжа си. Той се опитва да се спаси с бяг, но гравитацията надделява. Многократно. Цялото това усилие изтощава Фелипо и умилостивява Флорес. “Mi amor, levantate, carino”, умолява тя, опитвайки се да го вдигне на самоход до океана. Молбите обаче не помагат и Флорес се връща към първоначалния подход “Стани, свиня пияна, ша та науча аз…” В крайна сметка успява да го завлече във водата, но той е твърде пиян и се пльосва по лице и си остава така.

Препасвам мачетето за всеки случай и отивам да помагам. Следва кратко запознанство с Флорес, която също се оказва доста почерпена, и бесен скандал. Втълипила си е, че челната ми лампа е видео камера и вдига маса врява да спра да ги снимам. Интересно, че 60 см мачете не и прави особено впечатление. Сигурно джунглата е пълна с разхождащи се чужденци, сечейки наляво-дясно, но челниците са рядкост.

След няколкоминутна свада, през която научавам нови нецензурни думи, убеждавам Флорес, че е просто лампа и стопляме отношенията. Фелипо междувременно е изпълзял и заспал на плажа – ще вдига курбан на тая дата! С Флорес го завличаме до пикъпа и с общи усилия го натикваме в каросерията. Тя сипе благодарности към мен и в същото време псува Фелипо. Мулти-таскинга определено и се отдава. Дава ми ключовете – всъщност те са си на стартера – и ме увещава да ги закарам до тях.

Включвам на скорост и потегляме, но пикъпа подскача и спира. “Няма проблем, само не пускай газта” съветва булката. Давам мръсна газ и потегляме със свирене на гуми. Отзад Фелипо се събужда и започва да протестира. Чувам псувни “гринго… не може да кара”, но Флорес му отрязва думата, трясвайки задния прозорец. Следват още протести отзад, които заглушавам с още мръсна газ и слагаме точка на спора. За щастие, живеят само на 500 м от мястото на инцидента, в една колиба в джунглата. Разтоварваме Фелипо и се прибирам пеша.

Най близкото село (и бар) е на 18км. Както казах – карането нощем не се препоръчва.

Recent Posts

Recent Comments

Archives

Categories

Meta

rustycamper Written by:

Be First to Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *